Бисквитка?

Гладна съм. Кал не може да дойде тук /в кухнята/ да ми сготви една манджа от простотии, та ще си говоря сама. Не че ще проведа интелигентен разговор, просто няма кой друг да ме слуша. Не че имам нещо конкретно, което да кажа - просто имам нужда да говоря.
Всъщност като казах, че съм гладна, не беше съвсем буквално. Хапвам мед, при това много хубав - липов, наситен, ароматен... абе хубав. Стоя пред компютъра и мрънкам (пак) вместо да взема да си подредя стаята. Имам нова етажерка, която (най-вероятно) ще побере всичките (или повечето, дано побере повечето) от глупостите ми. После трябва и да излизам по задачи. Може би не трябва да държа свещи толкова близо до монитора - туку виж нещо се пренагряло и гръмнало. Като главата ми например.
Последните дни слушам извънредно много Portishead , което май не е много здравословно. Най-малкото, защото някой от народа покрай мен (да, визирам и някой конкретно :P ) ще вземе да ме убие накрая.(единствено майка се радва, обикаляйки из къщата и промрънква по някое "хм, от кога слушаме джаз??").
Днес ми върви малко по по-друг начин. Знам ли, може би се връщам към старото си аз или пък просто става по-зле.
Напоследък не ми върви в нищо. Лошото е, че аз се самосаботирам още повече след това. Все едно е възможно, хахах. Просто се чувствам като идиот.
Няма по-голяма драма от мен. Не че си въобразявам (не ми е нужен тест за да знам това), но вдигам толкова шум колкото и хеликоптер в стъкларски магазин не вдига... за нищо. И въпреки това...

Can't make myself heard,
No matter how hard I scream.