Оранжево е, мамка му!

Не става въпрос за някоя гозба, от която ти прилошава само като я видиш. Не става въпрос и за морето или небето от песничката.
Стоя на прозореца в кухнята с чаша кафе в ръка. Само че 3 в 1, а не истинско кафе - това фалшивото ми е по-сладичко. Блоковете и малкото останали къщурки се къпят в оранжево-жълта светлина. Топли цветове шарят из двора и се плъзгат по покрива на бараката долу, а прохладен ветрец ми напомня, че е истинско, а не някаква сладникава картинка, и от време на време полюшва стъклата на старите прозорци с тропот. Ако само се надигна на пръсти и погледна наляво, ще видя цветните лъчи малко след изгрева. Несъзнателно се усмихвам...
Рядко ми се случва да стана на време и да ида боса до онзи прозорец, та до скоро не бях забелязвала, че вече не мога да го правя и да искам. Бяха започнали строеж точно до нашата къща. Като че ли имаше достатъчно пространство за още една висока сграда, камо ли тежкарска, точно в този квартал. Все пак живеем на тиха уличка и в това си е чара да си живуркаш кротичко на тоя край на Кючук-а.
Бях извън града за няколко дни и днес се прибрах. Сънена, слезнах от колата и погледнах боядисаната сграда. Оранжево. Само че не онова красиво оранжево, което ти навява някакви бозисти сантиментални чувства, а грозна комбинация от различни нюанси на цвета. Не че разбирам от цветови съчетания - ни най-малко - но ми идеше да гръмна някой. За това ли ми скриха изгрева?

/to be continued... мрънкането имам предвид/