Архив: Всичко от стария ми блог

ПИСНА МИ: ОТ НАХАЛИТЕТКОВЦИТЕ

Това са нахалниците, които изпитват някакво извратено удоволствие да се блъскат в теб и да ти дишат във врата. И те гледат така, сякаш са на 5г. и си им откраднал близалката, когато ги помолиш да ти оставят поне глътка въздух. Всички ги познаваме и се срещаме с тях постоянно, защото те са частта от нашето общество, която въобще не се притеснява да се натрапва твърде близо до тялото ти, въпреки че те вижда за първи път. Това не е чичкото, който те блъска случайно в подлеза, не е момчето, което се закача за чадъра ти и не е тичащата жена, която те удря с чантата си. НЕ! Това е мустакаткото, който те е притиснал в ъгъла на асансьора, дори когато в него няма никой друг, това е бабата, която упорито се търка в теб на опашката в магазина, когато зад нея няма никой друг, това е ученикът, който настоятелно те бута, когато рейсът е на спирката и не се движи. Това онзи човек зад теб, който те кара да се чувстваш неудобно, когато търси прекалена близост с личността ти. Дори и да си се срещнал с него днес за първи път на входа на заведението. И когато някой от тях те погледне с онзи поглед тип "нахалитетко" ти вече предчувстваш със всичките си сетива какво ще последва...

Днес ми се наложи да използвам градския транспорт :? . Всичко си беше наред - половината места в автобуса бяха празни. А аз предпочитам да стоя права и си се облегнах до прозореца точно срещу вратата. Платих си 70ст. за билетче, обстановката беше приятна и спокойна - само аз и слушалките в ушите ми (бях си пуснала Ксандрия - свирят много хубава лирична музика). Докато не се случи нещо непредвидено - влезе един нахалник (явно специалист по поглъщане на рекордни количества хранителни продукти). И сякаш сънувах ужасен кошмар - пухкавият нахалник се настани точно пред мен и направо ме избута, залепи ме за стената на автобуса и нямах път за бягство. Заседнах в капана на градския транспорт и при положение, че имаше толкова много места, където Пухчо можеше да се настани, той избра да се пльосне точно пред мен и да ме размаже на стъклото като насекомо. Наложи се да го побутвам лекичко и 3 пъти му казах: "Извинете, може ли да мина?" , но и това не доведе до резултат. Чувствах се напълно обречена и не бях сигурна че ще зърна светлината в края на тунела ( спирката, на която слизам е точно след тунела в посока към Панаира). И тогава дойде моят вмирисан градски рицар (когото снизходително наричат контрольор), явно си беше забравил проскубаното магаренце, но все пак вдъхваше респект сред своите автобусни владения. И кавалерът на ордена "Парцаливо сърце" (тъжно е, но има и такива хора, които всъщност са много добродушни, но не са сполучили в живота) тръгна на поход между седалките , за да спаси една малка парцалена кукла (парцалената кукла е един ник, който отдавна използвах - много обичам марионетки). И беше страшна битка, като всеки двубой между мощни и властни противници. И когато идваше краят - направо потръпнах, боях се да не ми скъсат конците (все пак съм нежна марионетка, която танцува на сцената на отдавна забравен куклен театър, потънал в прах и мръсотия). Но Парцалчо бе смел, не се отказваше и накрая пожъна своята малка - голяма победа.

Но аз загубих настроението си и тази вечер няма да изляза на талашитената сцена, която ме карат да бърша с непран от години парцал. Това беше моето неприятно пътешествие из дебрите на транспортните услуги и то се случва ежедневно на много хора - може би дори в момента тъпчат и измъчват някого в маршрутката или в автобуса, или във влака. Дали и неговата парцалена душа страда или вече е привикнала? Е, аз не съм мазохистка и няма да търпя това поведение повече! А ти?

П.П: Е, добре – малко - много се поувлякох.Но не мисля,че прекалих - това си е сериозен социален проблем. Какво кара хората да навлизат толкова брутално в личното ни пространство?





-------------
THE IMPOSSIBLE QUIZ

Това е една доста влудяваща игра.Натиснете Play this game! и започвайте да разцъквате. =) Ако не можете да се спрвите с някои въпрос - просто попитайте. ;)






-------------
МИНИ СВЯТ

Това е един малък свят,който случайно намерих в дебрите на една отдавна забравена директория.Повечето от вас най-вероятно вече са надниквали в него,но на други едва сега им предстои.